Килими III класически
Килими II класически
Килими I класически
Авторски килими
Пана
Възглавници
Салфетки
Книгоразделители
Звънчета
Чанти
Началото
Според Йордан Захариев производството на чипровски килими води началото от 1720 г., след завръщане на избягалото население по време на чипровското въстание. Към средата на XIX в. известният пътешественик, историк и художник Феликс Каниц посещава нашите земи и оставя много рисунки и пътеписи, в които свидетелстват за висока оценка на чипровските и пиротски килими.
По време на турското робство чипровчани са си плащали данъка с килими – малки молитвени килимчета за армията. Всяка година турската армия е правила поръчка в Берковица за изработване на 8 000 килима.
Въпреки робството, чипровският килим е посещавал изложения като 1877 г. на изложение в гр. Калифа, Америка в списъка на експонатите от Берковица фигурира и чипровски килим.
През 1879 г. Феликс Каниц пише, че чипровския килим е бил отличен с първа награда на виенското изложение и, че са много търсена салонна украса. Толкова се покачил интереса към него, че парижките, берлинските, рейнските и австрийските фирми спорят кой да имитира тези великолепни по тонове произведения на изкуството, създадени по традиционен път.
Около 1890 г. от Австрия се внасят снимки на нови модели, които жените ползват в работата си.
Чипровци вече не участва в изложения с посредничество на Берковица. На Първото изложение в Пловдив (1894 г.) Минчо Попов печели сребърен медал.
През 1894 г. са получени златни медали в Брюксел и в Анверс (Белгия)
През 1905 г. – сребърен медал в Лиеж (Белгия).
1907 г. Михалко Д. Минкин донася златен медал от Лондон.
Феликс Каниц пише: „С приготвянето на тъмните цветове, главно кафяво и черно, с поставянето на простия домашен стан, както и с уморителното поставяне на нишките се занимават само мъжете. Докато изборът на мострата, цветовете и самото тъкане е предоставено на жените.“
Килимарството през годините
В книгата „Чипровски килими“ Димитър Станков описва, че след Освобождението от турско робство килимарките започнали „работа на зелено“ – търговецът закупувал вълната и сам я боядисва, като преди това я дава на тъкачката за изпридане, а след това за изтъкаване на килима и определя модела, който майсторката трябва да изработи. Така дейността на тъкачката се свежда до сляпо копиране на известен модел. В създаването на нови модели тя не участва, а се интересува от тъкането дотолкова, доколкото се касае нейното съществуване. Това води до художествен упадък. В стилово отношение започват да се появяват мотиви, които са взети от чужди образци, разработени върху милиметрова хартия.
С въвеждането на химическите багрила, което води до голяма трудност при хармонирането на цветовете от килимарката без художествено образование. Забравен е принципа, че художествената стойност на килима не се определя от използването на много цветове, а от тяхното хармониране.
Старите чипровски килими не са тъкани по предварително нарисуван модел. Употребата на милиметрова хартия за копиране и създаване на модел се усвоява по-късно.
Тъкачката от малка е научавала килимените фигури, представляващи азбуката на килимената орнаментика, и сама е създавала композицията на килима. Така овладяла орнаментиката и колорита, тя е създавала и твърде сложни композиции.
