За килимарството – Чушкарчето

Тъкането в исторически план

Периодизация на света

Тъкането е един от най-старите занаяти.

Историята на тъкачеството започва преди повече от 20 000 години. За да изолират подовете на жилищата си от студ, първобитните хора са ги застилали с животински кожи. Точно те са послужили за прототип за първите тъкани, създадени от човешка ръка.

Най-стари изображения от килимена тъкан се намират в стенописната украса на фараонските гробници. Представени са дълги и тесни тъкани ивици, които са били прикрепяни в горната част на отворите на сградите, подобно на днешните тенти за слънце и дъжд.
Френският етнограф, фолклорист и египтолог Арнолд ван Геннеп, заедно с египтолога Густав Жекие са направили опит да възпроизведат изписаната в тия гробници тъкан чрез подбиране на сходни материали с различна дебелина и структура. От направения анализ на десена и имитативното възпроизвеждане на тъканта се установило, че това не е обикновена, а килимена тъкан.

През 1949 г. съветският изследовател проф. Руденко прави сензационно откритие – най-старите засега тъкани и килими, които са намерени в скитски гробове (IV в. пр. н. е.) при Пазирик в Алтайските планини (близо до границата на Русия с Монголия), долината на река Болшой Улаган, Пазирикска могила № 5 – най-голямата.
Сред много исторически важни находки, които провокират различен поглед върху малко познатите древни номадски племена на Пазирик са намерени: седла от плат, декоративни или религиозни фигурки, татуирани мумии, семена от канабис със съд за вдишване, дори погребална колесница в пълен размер е имало килим.
Благодарение на това, че е бил замръзнал в лед му позволява да остане почти недокоснат от разрухата на времето.
Това е най-старият известен килим, който освен това е изключително добре запазен и със своята уникалност продължава да интригува както историци, така и тъкачи.
Благодарение на проникналата вода и дълбокото замразяване те са в много добро състояние. Между откритите в Пазарик килими специалистите отделят особено внимание на един, който е тъкан с „двоен възел“ - „Pile carpet -Килим с купа“. Размерите му са 183/200 см. Във всеки кв. м от него има 360 000 възела. Той принадлежи от най-фините килими от този тип, които и в по-късно време много рядко се срещат.

В древността килимите са били използвани и като култови предмети – още по времето на Омир са изработвали килими, а Есхил споменава, че те са били служили за награда на героите-войни. По време на войната между Гърция и Персия (IV в. пр. н. ера) Александър Македонски изпраща на майка си много скъпи подаръци, между които има килими, взети от изоставените палатки на персийските вождове. Платон (III в. пр. н. ера)е бил притежател на забележителна колекция от килими, произхождащи от Елада.

Килимите били използвани и като стенна украса, поради което композициите им са представлявали сложни военни сцени.

В Асиро-Вавилония както легендите, така и запазените изображения показват великолепни орнаментални тъкани в облеклото и килимите като вещи от всекидневния живот още в VII в. пр. н. ера. В утвърдилите се по-късно по тези земи култура на персите тъкането на платове и килими достига истински разцвет. Вавилон и Персеполис се смятат за най-старите центрове на килименото производство.

Персия, древното персийско име на Иран се гордее с това, че е най-стария производител на килими в света. До 1934 г. официалното име на страната е Персия. Първата велика персийска династия (Ахеманидите 550-330 г. пр. н. е.). Изкуството на тъкане и боядисване е наследено и тук се правят килими от всякакви стилове и размери.

Номадите се нуждаели от защита при студените зими, от нещо по-лесно от обработката на овча кожа. В същото време те правели и украса за своите палатки. Използвали за основа и вътък козяка и вълната от стадата кози и овце. Това са крайно нетрайни материали и много стари открития са рядкост. Товари с килими от Персия, Египет и други източни страни се отправяли към Рим до момента, в който завладени от войнишки аскетизъм (Начин на съществуване свързан с лишения, отшелничество, отричане на материалното, като начини за пречистване на душата), римляните изхвърлили килимите и от своите домове, и от търговията. Публично е бил изгорен древен вавилонски килим, прочут със своята красота

От Раннохристиянския период (IV-VII в.) Египет оставя за историята прочутите коптски тъкани, запазени за нас от сухия климат на пустинята Сахара. Произходът на средновековните стенни килими се търси именно в тях.

В Средновековното европейско изкуство най-стар е килимът „Озеберг“ (IX в.), намерен във викингски гроб. Гобленът е един от множеството текстилни останки, намерени в кораба Oseberg през 1903 г. Други находки включват навити килими, гоблени и завеси. Повечето са бродирани с митологични и бойни сцени. Гобленът е стилистично подобен на гоблена от Байо. Фрагментите от гоблена включват сцена, съдържаща две черни птици, кръжащи над кон, вероятно първоначално водещ каруца.

През XIV и XV в. Париж и Арас са били центрове на производство на „картинни“ килими. В Париж през 1375-1379 г. за катедралата в Анже е изработен първият голям стенен килим със 105 сюжета и изображения на Апокалипсиса с размери 14400/500 см, съхраняван днес в замъка Анже.

В края на XV в. Брюксел става водещ в производството на килими. Там в началото на XVI в. по проект на Рафаело са изпълнени десетте известни ватикански килими – „Деянията на апостолите“.

През XVII в. Париж отново е център. В работилниците на семейство Гоблен – известни като майстори бояджии на текстил, започва производството на кралската манифактура. Тяхната фамилия става като название на стенни килими – „гоблени“. Терминът, възприет и ползван до днес в редица страни като той се пренася и върху техниката на тъкане - „гобленова“.
От средата на XVIII в. парижката гобленова манифактура слага началото на копирането на живописни картини от различни художници, дори портретите на Людовик XV, Мария-Антоанета и техните придворни, с което се нарушава монументалният, специфичен характер на гоблените. С имитацията на живописта започва упадъкът на това изкуство.

В края на XIX в. в Англия и началото на XX в. във Франция се правят опити за възобновяване на гоблена. Но истинското му възраждане, освобождаването му от имитацията на живописта, връщането към характерната монументалност и ограничаване на цветовете е свързано с името на френския художник Жан Льорса. През 1945 г. той и двама негови колеги основават „Обединение на художниците картониери“, т. е. на тези, които създават модели за гоблени.

В България това изкуство се усвоява бързо поради близостта с техниките на килимите и другите видове тъкани, които имат вековна традиция.

ВИДОВЕ КИЛИМИ СПОРЕД ТЕХНИКАТА НА ТЪКАНЕ

Нетъкани

плъсти

Изработват се на колене на пода, без употребата на някакъв специален стан. Началната обработка на вълната се извършва с чепкало или в по-късни времена с машинен дарак. Реди се на тънки слоеве последователно в едната посока и после напречно на нея. Това се прави със специално приспособление, наречено „дрънд“. От името на този уред произхожда и названието на майсторите на плъсти – дръндари.

Така подготвените вълнени слоеве, навити на руло многократно се мокрят със сапунена вода и се начукват с чукало за да се сплъстят и заздравят вълнените нишки. За украса се добавят апликации от оцветени с естествени багрила в различни цветове и тонове орнаменти. ограничени единствено от въображението на майстора. За да имат висока трайност и устойчивост задължително е сушенето на готовият килим да се извършва на слънчева светлина.

Гладки

обикновена тъкан

Вътъкът се провира от единия край до другия.

Ако основата и вътъка са еднакво разположени и с почти еднаква дебелина и гъвкавост, структурата се нарича балансирана тъкан.

Ако основите са покрили толкова плътно, че напълно покриват вътъка, структурата на тъкането се нарича обикновена тъкан с лицева основа.

Ако вътъка плътно покрива основата, така че да е скрита или полускрита, структурата се нарича обикновена тъкан с лицева страна на вътъка-килимена.

Преминаване на вътъка върху основата със „стъпка“, за да се създаде характерният диагонален модел, кепър-платове

Гладки

килимена тъкан

Различава се от обикновената по начина на втъкаване на вътъка. При килименото тъкане вътъка може да е от единия край до другия, а може и само до определено място, след което се връща обратно.

Прекъснатият вътък може да е свързан или не. Когато не са свързани заедно между тях остава процеп.

Връзвани

власати

Не е позната в Египет и в Древна Гърция. Получава се като между добре опънати нишки се връзва вътъкът, който обхваща по две, а понякога и по четири нишки от основата. След навързването на един ред се прокарват по две а понякога и по повече нишки от единия до другия край на основата, след което изтъканото се набива с помощта на гребеновидна набивачка. В зависимост от дължината на вързаните нишки килимът може да бъде по-мек или по-плътен.

Тъкачеството в България

Тъкачеството по данни на археологията е засвидетелствано от времето на средния неолит (VI-V хил. пр. н. ера).
Информация за развитието на тъканите през Първото българско царство (VII-XI в.) и Второ българско царство (XII-XIV в.) имаме от археологически материали, писмени документи, стенописни изображения, мозайки и миниатюри.

В „Шестоднев“ - философско съчинение на Йоан Екзарх от X в. се споменава за декоративни художествени тъкани (вероятно килими), с които са били украсявани стените на Преславския дворец, а така също, че самият цар Симеон е награждавал с килими проявили се боляри и велможи.

В Боянската църква от XIII в. е изписано „Чудото с килима“ из живота на Св. Никола.

Плъстите в България - По всяка вероятност имат връзка с прабългарите. В приземието на намиращия се в град Копривщица етнографски музей Лютова къща има значителна колекция от тези изделия. В града все още могат да се видят вътрешни преградни стени в някои стари къщи, изработени от плъсти.

Връзвани килими – в края на XIX в. е пренесена техниката на персийските килими. Техниката на връзвания килим е била добре позната на българите далеч преди усвояването на производството на персийски килими. За това свидетелстват хубавите китени постелки, които по начина на тъкане са близки до техниката на връзвания килим.

Борис Асенов Персийски (Исмаил Хасанов, роден в Тебриз, Иран, през 1879 г.) е ключова фигура в развитието на килимарството в България. След установяването си в Панагюрище около 1900 г. той модернизира местното производство, като заменя примитивния метод „Гьордес“ с по-ефективния „Сена“ и въвежда нови станове.

Персийски заема различни ръководни позиции в килимарски училища и фабрики, а през 1907 г. публикува брошура за индустрията. Създава фабриката „Източни килими“ в гр. Панагюрище и впоследствие основава акционерно дружество „Борис А. Персийски“ в София. През 1937 г. участва в основаването на Килимарска кооперация „Персийски килим“, но през 1938 г. е отстранен от ръководството ѝ.

Той популяризира българските килими в международни изложби в Лиеж, Милано, Лондон и Париж, където печели престижни награди. Освен това е известен с благотворителността си – прави дарения за земетресения, културни проекти и войскови музеи.

Документите за неговата дейност се съхраняват в Държавния архив – Пазарджик, включително кореспонденция, брошури, снимки и награди.

Гладките килими са най-характерни за българското килимарство.

Познавачът на килими Алберт Акаджиан смята, че първите гладки двулицеви килими са били изработени в България в края на XVIII в. Според него те са наподобявали килимите, тъкани в Багдат и Коня. В потвърждение на това са пътеписи, в които се описва, че в България са се тъкали килими в Пирот, Чипровци, Самоков и Котел. Първите три са близки като техника, орнаменти и композиция - известни като западнобългарски или чипровски, а котленските като източнобългарски килими.

Според Петър Цончев, проучвания на БАН, котленският килим е пренесен в края на XVIII и началото на XIX в. от грузинското племе „лазове“ – добри мореплаватели и търговци, идващи в Котел да закупуват аби и шаеци, от които изработвали дрехи.

Използвана литература:
• Димитър Станков – „Чипровски килими“
• Павлина Митрева – „Декоративното тъкане“
• History of handknotted carpets - Carpet Encyclopedia | Carpet Encyclopedia
• https://iranicaonline.org/articles/carpets-v